Nando (Георги Зафиров)
93 317
20 mar 2008, 10:00

Йерусалим 

  Poesía » Del paisaje
843 0 11

Мъгла от пясък се разнася,
керваните забавени вървят,
мътно виждат се звездите,
ярка само е една от тях.

Кактусите спят във самота,
брокат по тях блести,
дали не страдат те от суета
и крият с пясъка искрящ бодли.

Луната винаги е тъжно скрита
с воалите на облачната нощ,
паяци, от тишината слисани,
улавят в плетки нощния разкош.

Чакали странстващи минават
и дебнат всеки слисан миг,
в търсене на жертви клети,
надали пискащ вик...

Нощта е дълга, тиха и студена,
споменът за нея е красив,
във дъното на мислите си искам
отново да съм там!... Улисан. Тих!

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??