Йерусалим
Мъгла от пясък се разнася,
керваните забавени вървят,
мътно виждат се звездите,
ярка само е една от тях.
Кактусите спят във самота,
брокат по тях блести,
дали не страдат те от суета
и крият с пясъка искрящ бодли.
Луната винаги е тъжно скрита
с воалите на облачната нощ,
паяци, от тишината слисани,
улавят в плетки нощния разкош.
Чакали странстващи минават
и дебнат всеки слисан миг,
в търсене на жертви клети,
надали пискащ вик...
Нощта е дълга, тиха и студена,
споменът за нея е красив,
във дъното на мислите си искам
отново да съм там!... Улисан. Тих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
