22 feb 2006, 15:16

Жестокост

  Poesía
1.1K 0 2

Умира червея със гърч-
на кой му пука!?
Какво ли чувства той-
на кой му пука!?
Умира бавно и безмълвно,
ни звук- протест срещу смъртта,
само сгърченото тяло издава
съпротивата на жалката душа.
Човешката жестокост е безмерна,
а сме уж разумни същества!
На кой му пука за умиращия червей,
изпечен в ада на жарта!?
Или пък е виновен разума,
че отсява само красота
и само тя е от значение-
за сетивата ни храна!?
Дали на червея съдбата щеше да е друга,
ако беше се родила пеперуда?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...