22.02.2006 г., 15:16

Жестокост

1.1K 0 2

Умира червея със гърч-
на кой му пука!?
Какво ли чувства той-
на кой му пука!?
Умира бавно и безмълвно,
ни звук- протест срещу смъртта,
само сгърченото тяло издава
съпротивата на жалката душа.
Човешката жестокост е безмерна,
а сме уж разумни същества!
На кой му пука за умиращия червей,
изпечен в ада на жарта!?
Или пък е виновен разума,
че отсява само красота
и само тя е от значение-
за сетивата ни храна!?
Дали на червея съдбата щеше да е друга,
ако беше се родила пеперуда?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...