Така и не можах да свикна

със твойте алегории, животе!

До днес объркано се питах -

успях ли да надвия злото?

Но всъщност отговарят фактите,

и аз се чувствам благодарен,

че мога и (макар за кратко)

щастлив да съм, а не печален.

Е, няма да забравя лошото,

гнева, лъжата и обидата,

защото жлъчната им пошлост

превърнах във настолна книга.

И вместо да отвърна грубо, 

със яд събиран от страдание,

аз взех във тебе, че се влюбих,

напук на твойте наказания.

Научих как да те живея,

животе, мой и тежка драма. 

Последен аз ще ти се смея.

Смъртта надвих, че теб ли няма?

И впил се в паметно безсмъртие,

не гоня своята вековна старост.

На мене Бог не ми се сърди.

По-скоро често ми се кара.

Че пишех, вместо да докосвам,

и вярвах в нечии илюзии, 

а моето сърце им бе посока 

за бързи, влюбени екскурзии. 

Ала времето чете накрая, 

и ще превежда мойте алегории. 

Дали доброто се намира в раят, 

или в лирическия жив герой? 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

09.11.2023