19.11.2023 г., 17:40

Житейски алегории

820 2 0

Така и не можах да свикна

със твойте алегории, животе!

До днес объркано се питах -

успях ли да надвия злото?

Но всъщност отговарят фактите,

и аз се чувствам благодарен,

че мога и (макар за кратко)

щастлив да съм, а не печален.

Е, няма да забравя лошото,

гнева, лъжата и обидата,

защото жлъчната им пошлост

превърнах във настолна книга.

И вместо да отвърна грубо, 

със яд събиран от страдание,

аз взех във тебе, че се влюбих,

напук на твойте наказания.

Научих как да те живея,

животе, мой и тежка драма. 

Последен аз ще ти се смея.

Смъртта надвих, че теб ли няма?

И впил се в паметно безсмъртие,

не гоня своята вековна старост.

На мене Бог не ми се сърди.

По-скоро често ми се кара.

Че пишех, вместо да докосвам,

и вярвах в нечии илюзии, 

а моето сърце им бе посока 

за бързи, влюбени екскурзии. 

Ала времето чете накрая, 

и ще превежда мойте алегории. 

Дали доброто се намира в раят, 

или в лирическия жив герой? 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

09.11.2023

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...