Така и не можах да свикна
със твойте алегории, животе!
До днес объркано се питах -
успях ли да надвия злото?
Но всъщност отговарят фактите,
и аз се чувствам благодарен,
че мога и (макар за кратко)
щастлив да съм, а не печален.
Е, няма да забравя лошото,
гнева, лъжата и обидата,
защото жлъчната им пошлост
превърнах във настолна книга.
И вместо да отвърна грубо,
със яд събиран от страдание,
аз взех във тебе, че се влюбих,
напук на твойте наказания.
Научих как да те живея,
животе, мой и тежка драма.
Последен аз ще ти се смея.
Смъртта надвих, че теб ли няма?
И впил се в паметно безсмъртие,
не гоня своята вековна старост.
На мене Бог не ми се сърди.
По-скоро често ми се кара.
Че пишех, вместо да докосвам,
и вярвах в нечии илюзии,
а моето сърце им бе посока
за бързи, влюбени екскурзии.
Ала времето чете накрая,
и ще превежда мойте алегории.
Дали доброто се намира в раят,
или в лирическия жив герой?
©тихопат.
Данаил Антонов
09.11.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени