Животът ни отлита като птица,

ту върхове, ту спадове търпим,

как иска ни се да го вържем във матрица

и лошите неща да не броим...

След травмите житейски, след неволи,

с обелени до кръв лакте,

да вдигаме глава, неистово прозрели,

че желязото горещо се кове.

Да изживяваме любови и раздели

и от всяка да извличаме урок,

осмислили и мъдро проумели,

че да обичаш никога не е порок.

Животът дава – вземай го навреме,

изпуснеш ли късмета – губиш само ти,

не превръщай щастието си във бреме,

а остави сърцето волно да тупти.