11 abr 2007, 8:40

Житие

Poesía

821 0 2

ЖИТИЕ

Бях аз кичесто дърво
с много клони, с цветове
в мен събирах във едно
много, много светове!

Идваха при мене всички
малки и големи птички
и донасяха ми светлина
вред от цялата Земя!

Днес съм само ствол обрулен
и на никого ненужен,
клоните ми горди оредяха,
птичките ми мили отлетяха!

Иска ми се сал едно
да ме помнят с добро,
а пък сухите ми дървеса
нека стоплят нечии сърца!

2002 г., гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

SARNE42 (Елена Димова)

Благодаря ти Велина от името на Мария.

2007-05-04T12:33:16+03:00
velina (Велина)

БРАВО!

2007-04-13T10:33:49+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0