Niclen4eto (Мария Никленова) Niclen4eto (Мария Никленова)
1 39
11 abr 2007, 8:40

Житие

  Poesía
820 0 2


          ЖИТИЕ


Бях аз кичесто дърво
с много клони, с цветове
в мен събирах във едно
много, много светове!


Идваха при мене всички
малки и големи птички
и донасяха ми светлина
вред от цялата Земя!


Днес съм само ствол обрулен
и на никого ненужен,
клоните ми горди оредяха,
птичките ми мили отлетяха!


Иска ми се сал едно
да ме помнят с добро, 
а пък сухите ми дървеса
нека стоплят нечии сърца!


2002 г., гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Никленова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9