11 апр. 2007 г., 08:40

Житие 

  Поэзия
567 0 2


          ЖИТИЕ


Бях аз кичесто дърво
с много клони, с цветове
в мен събирах във едно
много, много светове!


Идваха при мене всички
малки и големи птички
и донасяха ми светлина
вред от цялата Земя!


Днес съм само ствол обрулен
и на никого ненужен,
клоните ми горди оредяха,
птичките ми мили отлетяха!


Иска ми се сал едно
да ме помнят с добро, 
а пък сухите ми дървеса
нека стоплят нечии сърца!


2002 г., гр. Пловдив

© Мария Никленова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??