За дъха ми бавно се закача
въздишка лека на наслада,
че все пак жива съм аз още.
И днеска не затихна
безбрежната вълна.

На живота малката закачка
със смях приемам за утеха,
че все пак хубаво ми е
насред мрачната тълпа.

И слънцето не ще залезе
колкото и гняс да хвърляте по него.

А аз ще гледам отстрани
как усърдно тракат
с чукалата
в отчаян опит да Те заглушат
Теб – неземен смях,
кънтящ във небесата.
Теб – безспирен огнен звън.