Във влагата бездънна на окото
на дишаща изплашена сърна,
роди се и намерила покоя
пречистваща, спасителна сълза.
Люлее се и плавно се процежда
проблясва в нея сгушена дъга -
хранителна, възраждаща надежда,
като меда в дървесната смола.
Сред росните мъгливи полусенки
със звън се разпилява слънчев лъч
и пеещ свойта тиха лятна песен,
на ситни капки спусна се дъжда. ...