Жива е сълзата
Във влагата бездънна на окото
на дишаща изплашена сърна,
роди се и намерила покоя
пречистваща, спасителна сълза.
Люлее се и плавно се процежда
проблясва в нея сгушена дъга -
хранителна, възраждаща надежда,
като меда в дървесната смола.
Сред росните мъгливи полусенки
със звън се разпилява слънчев лъч
и пеещ свойта тиха лятна песен,
на ситни капки спусна се дъжда.
Развя се, заподскача топъл вятър,
подшушна на листата звънък тон,
в мига безбрежен жива е сълзата
и времето издигнало и трон!
© Катя All rights reserved.
