Жива ли е тя?
644
0
4
Целуваш лунната вода, погълнала,
тялото на девствена жена.
И със сребърните устни питаш,
съживена ли е вече тя.
Водата носи своя знак
и отговора на въпроса,
но ти потъваш в тленен мрак,
къде ли е жената къдрокоса?
Потънала във вечерните вълни,
косите ù те дъпат нежно
към дъното от пепелни следи,
и някъде далечно е, далечно...
Тя пуска нишки от сълзи
и пафтите ù те обгръщат,
дави те с древни бъднини
и носиите ù се разгръщат.
И таз жена, нещастно ничия,
погълната от фината вода,
е древно свое отражение,
на викащата от брега.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стела Todos los derechos reservados
