libertasanima (Стела)
129 106
7 мар. 2013 г., 13:35

Жива ли е тя? 

  Поэзия » Любовная
459 0 4

Целуваш лунната вода, погълнала,
тялото на девствена жена.
И със сребърните устни питаш,
съживена ли е вече тя.

Водата носи своя знак
и отговора на въпроса,
но ти потъваш в тленен мрак,
къде ли е жената къдрокоса?

Потънала във вечерните вълни,
косите ù те дъпат нежно
към дъното от пепелни следи,
и някъде далечно е, далечно...

Тя пуска нишки от сълзи
и пафтите ù те обгръщат,
дави те с древни бъднини
и носиите ù се разгръщат.
 
И таз жена, нещастно ничия,
погълната от фината вода,
е древно свое отражение,
на викащата от брега.

© Стела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??