Жива ли е тя?
636
0
4
Целуваш лунната вода, погълнала,
тялото на девствена жена.
И със сребърните устни питаш,
съживена ли е вече тя.
Водата носи своя знак
и отговора на въпроса,
но ти потъваш в тленен мрак,
къде ли е жената къдрокоса?
Потънала във вечерните вълни,
косите ù те дъпат нежно
към дъното от пепелни следи,
и някъде далечно е, далечно...
Тя пуска нишки от сълзи
и пафтите ù те обгръщат,
дави те с древни бъднини
и носиите ù се разгръщат.
И таз жена, нещастно ничия,
погълната от фината вода,
е древно свое отражение,
на викащата от брега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Всички права запазени
