venus (Вечерница или Зорница)
155 1539
7 sept 2008, 15:06

Жива магия 

  Poesía
979 0 11
 

 

Аз знам, че някъде ме чакат -

но ти ли си - това не знам...

Аз знам, че някъде ме искат -

но на теб от себе си колко да дам?

 

Мери ли се в думи тишината

и събират ли се в шепи капките от жар

да раздавам аз на слепи във мъглата,

от който колкото съм взела - колкото е дал.

 

И ето, не престанах да повтарям бавно

крачките си аз по пътища неверни.

Не сети в мен умора цял живот душата, жадно

да раздава, без да иска повторение, след мен покорно...

 

Когато питат ме какво им нося,

обръщам се - ръцете празни,

поглеждат те през мен, очи затварят

и тръгвам пак от тях сама и боса...

сърцето си във кладенец да давя -

та живата вода дано за мен покой изпроси!

Луната своята сестра от мрак дано избави

и с прелестните си сребра, пак ме омагьоса!...

 

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много хубаво!
  • Ах,наистина е омагьосващо и ти си магьосница с тази дарба..
  • Прекрасно-о-о!!!
  • Искам!
  • давай винаги всичко
    не се пести
    ти имаш много
    и то няма никога да свърши
    ако само го използват
    ще са обогатени с теб
    но ти също
    със следа живот

    Колкото пъти ти чета тази творба, толкова ще ме чуваш... искаш ли?
  • Друго си е да знаеш, че те чакат....! Мили сте, благодаря
  • Много е красиво!Поздрави..
  • Аз те чакам,мила и то откога те чакам
    Стихът ти е истински,а коментара на Чар-изчерпа всичко
    Поздрави!
  • давай колкото можеш, а не колкото всеки е дал
    давай колкото искаш, а не колкото ти искат
    дай всичко, за да получиш малкото, от което имаш нужда
    тогава ще страдаш щастливо
    или ще се радваш тъжно
    избирай
  • Много е хубаво!
  • !!!
    Омагьоса и мен!!!Поздравчета!!!
Propuestas
: ??:??