Жива магия
Аз знам, че някъде ме чакат -
но ти ли си - това не знам...
Аз знам, че някъде ме искат -
но на теб от себе си колко да дам?
Мери ли се в думи тишината
и събират ли се в шепи капките от жар
да раздавам аз на слепи във мъглата,
от който колкото съм взела - колкото е дал.
И ето, не престанах да повтарям бавно
крачките си аз по пътища неверни.
Не сети в мен умора цял живот душата, жадно
да раздава, без да иска повторение, след мен покорно...
Когато питат ме какво им нося,
обръщам се - ръцете празни,
поглеждат те през мен, очи затварят
и тръгвам пак от тях сама и боса...
сърцето си във кладенец да давя -
та живата вода дано за мен покой изпроси!
Луната своята сестра от мрак дано избави
и с прелестните си сребра, пак ме омагьоса!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вечерница или Зорница Все права защищены
