Жива магия
Аз знам, че някъде ме чакат -
но ти ли си - това не знам...
Аз знам, че някъде ме искат -
но на теб от себе си колко да дам?
Мери ли се в думи тишината
и събират ли се в шепи капките от жар
да раздавам аз на слепи във мъглата,
от който колкото съм взела - колкото е дал.
И ето, не престанах да повтарям бавно
крачките си аз по пътища неверни.
Не сети в мен умора цял живот душата, жадно
да раздава, без да иска повторение, след мен покорно...
Когато питат ме какво им нося,
обръщам се - ръцете празни,
поглеждат те през мен, очи затварят
и тръгвам пак от тях сама и боса...
сърцето си във кладенец да давя -
та живата вода дано за мен покой изпроси!
Луната своята сестра от мрак дано избави
и с прелестните си сребра, пак ме омагьоса!...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много хубаво!
-
Ах,наистина е омагьосващо и ти си магьосница с тази дарба..
-
Прекрасно-о-о!!!
-
Искам!
-
давай винаги всичко
не се пести
ти имаш много
и то няма никога да свърши
ако само го използват
ще са обогатени с теб
но ти също
със следа живот
Колкото пъти ти чета тази творба, толкова ще ме чуваш... искаш ли? -
Друго си е да знаеш, че те чакат....!
Мили сте, благодаря -
Много е красиво!Поздрави..
-
Аз те чакам,мила и то откога те чакам
Стихът ти е истински,а коментара на Чар-изчерпа всичко
Поздрави! -
давай колкото можеш, а не колкото всеки е дал
давай колкото искаш, а не колкото ти искат
дай всичко, за да получиш малкото, от което имаш нужда
тогава ще страдаш щастливо
или ще се радваш тъжно
избирай -
Много е хубаво!
-
!!!
Омагьоса и мен!!!Поздравчета!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
