26 jul 2019, 12:09

Жива съм

  Poesía » Otra
789 3 4

Знам, че дните и годините ми

тук са преброени, но не тъжа.

Че тялото ми бездиханно там

под земята ще тлее, не се боя.

 

Заръчала съм на хора верни,

преди черноземът завинаги

да ме погълне, да преброят

след сетния ми дъх до... 24.

 

Отдавна си нямаме часовник 

в дневната, но в зори припява

времето в спалнята и пренася

от лунното в светлото духа ми.

 

Изпирам, кърпя оная бяла риза,

разрошвам руса къдрава косица,

поливам вяра, отпивам надежда,

душата си вливам в дума добричка.

 

Ще повървя още покрай алея пъстра.

Цветче ще поръся, ще стъкна трапеза.

Порти ще отворя, ще теша мъка чужда.

Щом съм някому нужна, съм жива, жива, жива...

 

 

Самадхи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...