26 июл. 2019 г., 12:09

Жива съм

787 3 4

Знам, че дните и годините ми

тук са преброени, но не тъжа.

Че тялото ми бездиханно там

под земята ще тлее, не се боя.

 

Заръчала съм на хора верни,

преди черноземът завинаги

да ме погълне, да преброят

след сетния ми дъх до... 24.

 

Отдавна си нямаме часовник 

в дневната, но в зори припява

времето в спалнята и пренася

от лунното в светлото духа ми.

 

Изпирам, кърпя оная бяла риза,

разрошвам руса къдрава косица,

поливам вяра, отпивам надежда,

душата си вливам в дума добричка.

 

Ще повървя още покрай алея пъстра.

Цветче ще поръся, ще стъкна трапеза.

Порти ще отворя, ще теша мъка чужда.

Щом съм някому нужна, съм жива, жива, жива...

 

 

Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...