Жива съм
Знам, че дните и годините ми
тук са преброени, но не тъжа.
Че тялото ми бездиханно там –
под земята ще тлее, не се боя.
Заръчала съм на хора верни,
преди черноземът завинаги
да ме погълне, да преброят
след сетния ми дъх до... 24.
Отдавна си нямаме часовник
в дневната, но в зори припява
времето в спалнята и пренася
от лунното в светлото духа ми.
Изпирам, кърпя оная бяла риза,
разрошвам руса къдрава косица,
поливам вяра, отпивам надежда,
душата си вливам в дума добричка.
Ще повървя още покрай алея пъстра.
Цветче ще поръся, ще стъкна трапеза.
Порти ще отворя, ще теша мъка чужда.
Щом съм някому нужна, съм жива, жива, жива...
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
