Отивам при корените си, при рода,
да срещна моите майка и баща.
Да видя усмивките им от пътната врата,
да усетя уюта на семейството, на дома.
Тук в селцето сгушено в планина,
с боровата гора и старата река.
Тук израснахме на воля в игра,
остана от детството само спомена.
Там наблизо в недрата на Витоша планина,
извира малък извор, кладенец с жива вода.
Лекува хората, за тях е надежда една,
пиейки от извора, от лековитата вода.
Наблизо параклис на вярата в Бога,
навеждам се и пия от живата вода.
Прекръствам се, в душата ми няма тревога,
усмихвам се и забравям своята тъга.
На близкото дърво отрупано с късмети,
за здраве всеки е оставил нещо тук някога.
Под него край кладенеца родиха се куплети,
за да останат и да се четат от нашите деца.
А тя живата вода тече си отминава,
от кладенчето малко под старото дърво,
с лечебната си сила тя хората дарява,
с божията помощ лекува и старо и младо.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados