27 янв. 2021 г., 20:38  

Лековитата вода 

  Поэзия » Философская
578 0 1
Отивам при корените си, при рода,
да срещна моите майка и баща.
Да видя усмивките им от пътната врата,
да усетя уюта на семейството, на дома.
Тук в селцето сгушено в планина,
с боровата гора и старата река.
Тук израснахме на воля в игра,
остана от детството само спомена.
Там наблизо в недрата на Витоша планина,
извира малък извор, кладенец с жива вода.
Лекува хората, за тях е надежда една,
пиейки от извора, от лековитата вода. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Все права защищены

Предложения
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...

Ещё произведения »