Живата вода

Отивам при корените си, при рода,

да срещна моите майка и баща.

Да видя усмивките им от пътната врата,

да усетя уюта на семейството, на дома.

Тук в селцето сгушено в планина,

с боровата гора и старата река.

Тук израснахме на воля в игра,

остана от детството само спомена.

Там наблизо в недрата на Витоша планина,

извира малък извор, кладенец с жива вода.

Лекува хората, за тях е надежда една,

пиейки от извора, от лековитата вода.

Наблизо параклис на вярата в Бога,

навеждам се и пия от живата вода.

Прекръствам се, в душата ми няма тревога,

усмихвам се и забравям своята тъга.

На близкото дърво отрупано с късмети,

за здраве всеки е оставил нещо тук някога.

Под него край кладенеца родиха се куплети,

за да останат  и да се четат от нашите деца.

А тя живата вода тече си отминава,

от кладенчето малко под старото дърво,

с лечебната си сила тя хората дарява,

с божията помощ лекува и старо и младо.