osi4kata (Румяна Симова)
37 36
3 dic 2004, 5:49

Живее ми се 

  Poesía
1997 0 3
Когато дойде време да се мре,
тогава ще "му мисля" за Отвъдното.
Сега е рано. Чувствам се добре
в света на грешниците
и на кандидат-светците...
И ето... Ето - сбъдват се мечтите
(навярно съм щастлива по рождение)
достатъчно е времето ми за почивка,
старея бавно и кръвта във вените ми
е тъмно-алена. Кръв на щастливка,
родена за да бъде Победител
в сраженията с дребните болежки
и да си мисли за смъртта с надсмешка.

Живее ми се. Не с орлите,
не ми се ще да плаша дечурлиги...
Ще се склопят сами очите,
когато на Финалната отсечка стигна.

Сега е рано.
Твърде, твърде рано...

© Румяна Симова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Все пак - наситено с оптимизъм!!!
  • Много мислиш за смъртта ... като всички нормални хора, разбира се, но тя е сигурно най-естественото нещо на света, като раждането. Жалко, че не знаем много за нея. Поздравления за стиха!
  • Всичко, което си написала е хубаво. Това не прави изключение.
Propuestas
: ??:??