Dec 3, 2004, 5:49 AM

Живее ми се

  Poetry
2.3K 0 3
Когато дойде време да се мре,
тогава ще "му мисля" за Отвъдното.
Сега е рано. Чувствам се добре
в света на грешниците
и на кандидат-светците...
И ето... Ето - сбъдват се мечтите
(навярно съм щастлива по рождение)
достатъчно е времето ми за почивка,
старея бавно и кръвта във вените ми
е тъмно-алена. Кръв на щастливка,
родена за да бъде Победител
в сраженията с дребните болежки
и да си мисли за смъртта с надсмешка.

Живее ми се. Не с орлите,
не ми се ще да плаша дечурлиги...
Ще се склопят сами очите,
когато на Финалната отсечка стигна.

Сега е рано.
Твърде, твърде рано...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все пак - наситено с оптимизъм!!!
  • Много мислиш за смъртта ... като всички нормални хора, разбира се, но тя е сигурно най-естественото нещо на света, като раждането. Жалко, че не знаем много за нея. Поздравления за стиха!
  • Всичко, което си написала е хубаво. Това не прави изключение.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...