3 дек. 2004 г., 05:49

Живее ми се

2.3K 0 3
Когато дойде време да се мре,
тогава ще "му мисля" за Отвъдното.
Сега е рано. Чувствам се добре
в света на грешниците
и на кандидат-светците...
И ето... Ето - сбъдват се мечтите
(навярно съм щастлива по рождение)
достатъчно е времето ми за почивка,
старея бавно и кръвта във вените ми
е тъмно-алена. Кръв на щастливка,
родена за да бъде Победител
в сраженията с дребните болежки
и да си мисли за смъртта с надсмешка.

Живее ми се. Не с орлите,
не ми се ще да плаша дечурлиги...
Ще се склопят сами очите,
когато на Финалната отсечка стигна.

Сега е рано.
Твърде, твърде рано...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Симова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все пак - наситено с оптимизъм!!!
  • Много мислиш за смъртта ... като всички нормални хора, разбира се, но тя е сигурно най-естественото нещо на света, като раждането. Жалко, че не знаем много за нея. Поздравления за стиха!
  • Всичко, което си написала е хубаво. Това не прави изключение.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....