22 ene 2009, 16:48

*** Живеем безпаметни...

1.4K 0 34

Живеем безпаметни, живеем орисани.

На бунището хвърляме истини.

Свят непотребен - дали?

Забравихме да се радваме.

Как да отглеждаме розата?

Принце малък, ела ни на помощ!

"Най-същественото за очите е невидимо." 

Как да го открием със сърцето си -

станало е то на камък!

Забравихме всичко.

Забравихме слънцето.

Защо ли още ни топли -

не знаем да го обичаме.

Човеци да бъдем забравихме.

И... е толкова тъжно...

Очите си не пожалихме.

От небето прокапват сълзи,

мият лицата ни.

А душите ни кой ще измие?

Кой ще изчисти греховното в нас -

ако не тръгнем към себе си ние.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...