*** Живеем безпаметни...
Живеем безпаметни, живеем орисани.
На бунището хвърляме истини.
Свят непотребен - дали?
Забравихме да се радваме.
Как да отглеждаме розата?
Принце малък, ела ни на помощ!
"Най-същественото за очите е невидимо."
Как да го открием със сърцето си -
станало е то на камък!
Забравихме всичко.
Забравихме слънцето.
Защо ли още ни топли -
не знаем да го обичаме.
Човеци да бъдем забравихме.
И... е толкова тъжно...
Очите си не пожалихме.
От небето прокапват сълзи,
мият лицата ни.
А душите ни кой ще измие?
Кой ще изчисти греховното в нас -
ако не тръгнем към себе си ние.
© Стойна Стоянова All rights reserved.
