Живеем в общата си
нереалност.
Действието е
в полусънно
измерение.
Апатията е полуфабрикат.
Дъвчем срещу
включения телевизор.
Двайсет и четвъртият кадър
ни хипнотизира.
Нежността е
остатъчна -
с единични бройки
в старите тълковни речници
и в архивите.
Сърцата ни са
високата октава
на вдигнатия палец.
Зомбита
без облик...
© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados