21 ago 2007, 15:58

Живеем в свят, изпълнен с болка

  Poesía
1.6K 0 8
Живеем в свят, изпълнен с болка.
Страхуваме се да обикнем себе си дори.
И все по-жестоки ставаме с околните,
и все по-безразлични сме към чуждите беди.

С егоизъм пълним все повече сърцата си
и по-свирепи сме от вълците дори.
Все мислим себе си как да опазим,
а затъваме във всеобщи нищети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав
  • Добрата болезнена истина...
  • Браво!
  • За голямо съжаление е истина... Поздрави за красивия стих!
  • Благодаря ви! Искрено се надявам и вярвам,че не всички хора са такива и ще продължавам да търся своя смисъл, каквато и да е цената за това! Просто понякога ми е много болно, виждайки толкова много егоизъм и неправди! И все пак ще продължавам да вярвам..
    Поздрави и от мен!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...