17 sept 2010, 19:09

Живееш...

  Poesía
908 0 1

 

Живееш в държава уютна,

излизаш на уличка пълна,

хора непознати, но добри се усмихват.

Канят те в чужда къща да преспиш.

Дават ти свобода и да чиниш.

Отиваш на училище мъдър.

Прочел си, приятел,

всички книги!

Вече си свободен! Не се спирай!

Върви напред и не се отклонявай!

Не позволявай кахъри да те повалят,

а се отдай на Добрината.

Кажи си: Не ме интересува!

Тази година е важна за мен,

дори да не ме забелязват аверите!

 

17.09.2010г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.151658.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/1b0586d894c7584dbba4ed99af2fde3e.gif" border="0" /></a>
    Браво, Крис!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...