Живееш в спомена

В градините цъфтят цветя,

октомври бавно си отива.

Все още е красива есента,

вълшебно някак ме опива.

В живота ми са спомени –

безкрайни и красиви,

обсебили душата ми,

живеят там невероятни.

И музика, и стихове

тъй странно, цветно се преплитат,

разкрили чудни светове,

усмихват се и някъде отлитат.

Но ти живееш мило в тях

и радва твоята усмивка,

и красотата ти видях,

и затова съм аз щастливка.

           Мария Мустакерска