Живееш в спомена
Живееш в спомена
В градините цъфтят цветя,
октомври бавно си отива.
Все още е красива есента,
вълшебно някак ме опива.
В живота ми са спомени –
безкрайни и красиви,
обсебили душата ми,
живеят там невероятни.
И музика, и стихове
тъй странно, цветно се преплитат,
разкрили чудни светове,
усмихват се и някъде отлитат.
Но ти живееш мило в тях
и радва твоята усмивка,
и красотата ти видях,
и затова съм аз щастливка.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
