21 jun 2015, 20:23

Живей

  Poesía » Civil
510 0 1

                                                               Живей

 

 

Морето живия обича,

мъртвия изхвърля на брега.

И всеки с охота изрича -

човекът къде е сега?

 

Слънцето грее само този,

който може да обича.

Този, който не прави пози,

човешкото в одежди облича.

 

Вятърът не люлее силния,

слабия вечно отвява.

Обрулен остава бедния,

болка след  всички оставя.

 

Животът е труден и... лек.

Каква ли съдба те ориса?

Лошо започна новия век.

Светът от злина се разтриса.

 

Чвекът вечно се бори

с море, буря и хора.

Пита се какво ли да стори,

да отдъхне от силна умора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно и оригинално стихотворение, Йони!Хареса ми!
    Поздрав от мен и спокойна вечер!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...