21 jun 2015, 20:23

Живей

  Poesía » Civil
513 0 1

                                                               Живей

 

 

Морето живия обича,

мъртвия изхвърля на брега.

И всеки с охота изрича -

човекът къде е сега?

 

Слънцето грее само този,

който може да обича.

Този, който не прави пози,

човешкото в одежди облича.

 

Вятърът не люлее силния,

слабия вечно отвява.

Обрулен остава бедния,

болка след  всички оставя.

 

Животът е труден и... лек.

Каква ли съдба те ориса?

Лошо започна новия век.

Светът от злина се разтриса.

 

Чвекът вечно се бори

с море, буря и хора.

Пита се какво ли да стори,

да отдъхне от силна умора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно и оригинално стихотворение, Йони!Хареса ми!
    Поздрав от мен и спокойна вечер!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...