Живей
Живей
Морето живия обича,
мъртвия изхвърля на брега.
И всеки с охота изрича -
човекът къде е сега?
Слънцето грее само този,
който може да обича.
Този, който не прави пози,
човешкото в одежди облича.
Вятърът не люлее силния,
слабия вечно отвява.
Обрулен остава бедния,
болка след всички оставя.
Животът е труден и... лек.
Каква ли съдба те ориса?
Лошо започна новия век.
Светът от злина се разтриса.
Чвекът вечно се бори
с море, буря и хора.
Пита се какво ли да стори,
да отдъхне от силна умора.
© Йонка Янкова All rights reserved.
