21.06.2015 г., 20:23

Живей

507 0 1

                                                               Живей

 

 

Морето живия обича,

мъртвия изхвърля на брега.

И всеки с охота изрича -

човекът къде е сега?

 

Слънцето грее само този,

който може да обича.

Този, който не прави пози,

човешкото в одежди облича.

 

Вятърът не люлее силния,

слабия вечно отвява.

Обрулен остава бедния,

болка след  всички оставя.

 

Животът е труден и... лек.

Каква ли съдба те ориса?

Лошо започна новия век.

Светът от злина се разтриса.

 

Чвекът вечно се бори

с море, буря и хора.

Пита се какво ли да стори,

да отдъхне от силна умора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно и оригинално стихотворение, Йони!Хареса ми!
    Поздрав от мен и спокойна вечер!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....