23 jul 2006, 19:29

Живея

  Poesía
975 0 3
Живея.От време на време
потъвам в безмълвие,
с очите си гледам,но сякаш
не виждам света,
дочувам,че нещо говорят,
подвикват и питам се,
къде си забравих слуха?!
А мисълта ми сякаш не бърза,
но нищо от нея не мога да спра,
дъхът ми остави си тялото,
остана ми само плътта.
В сърцето ми шири се пустош
от безразличие и самота,
без болка,без чувства,без принципи,
защо ли ми бе нужна душа?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлита Златкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...