Живея

23.07.2006 г., 19:29 ч.

Поезия

786 0 3

Живея.От време на време
потъвам в безмълвие,
с очите си гледам,но сякаш
не виждам света,
дочувам,че нещо говорят,
подвикват и питам се,
къде си забравих слуха?!
А мисълта ми сякаш не бърза,
но нищо от нея не мога да спра,
дъхът ми остави си тялото,
остана ми само плътта.
В сърцето ми шири се пустош ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Живея

Искате да прочетете повече?

Предложения