Jul 23, 2006, 7:29 PM

Живея 

  Poetry
818 0 3
Живея.От време на време
потъвам в безмълвие,
с очите си гледам,но сякаш
не виждам света,
дочувам,че нещо говорят,
подвикват и питам се,
къде си забравих слуха?!
А мисълта ми сякаш не бърза,
но нищо от нея не мога да спра,
дъхът ми остави си тялото,
остана ми само плътта.
В сърцето ми шири се пустош ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлита Златкова All rights reserved.

Random works
: ??:??