Живея.От време на време
потъвам в безмълвие,
с очите си гледам,но сякаш
не виждам света,
дочувам,че нещо говорят,
подвикват и питам се,
къде си забравих слуха?!
А мисълта ми сякаш не бърза,
но нищо от нея не мога да спра,
дъхът ми остави си тялото,
остана ми само плътта.
В сърцето ми шири се пустош ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up