Изживявам
всеки миг живот,
с финес
поднесен от съдбата.
Надсмивам се над болката
с любов.
Урок е тя,
а не отплата.
И не защото
силен съм човек,
и не защото
розови са очилата,
наивността е мой
приоритет
и вярата в доброто,
в светлината.
Дори в омразата намирам
шанс,
да прероди на хората
сърцата
и като безпощаден
бумеранг
да разтърси,
подреди душата.
И търся пътища сама
в света,
макар и барикади
да прескачам,
с усмивката,
таз Божия стрела,
пронизвам злобата...
и я смалявам.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
в света,
макар и барикади
да прескачам,
с усмивката,
таз Божия стрела,
пронизвам злобата...
и я смалявам."
Как съм изпуснала този прекрасен стих?!!!Поздравления!!!