3 oct 2008, 20:35

Живея

1.2K 0 30

Изживявам

всеки миг живот,
с финес

поднесен от съдбата.
Надсмивам се над болката
с любов.
Урок е тя,
а не отплата.

И не защото
силен съм човек,
и не защото
розови са очилата,
наивността е мой
приоритет
и вярата в доброто,
в светлината.

Дори в омразата намирам
шанс,
да прероди на хората
сърцата
и като безпощаден
бумеранг
да разтърси,
подреди душата.

И търся пътища сама
в света,
макар и барикади
да прескачам,
с усмивката,
таз Божия стрела,
пронизвам злобата...
и я смалявам.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И търся пътища сама
    в света,
    макар и барикади
    да прескачам,
    с усмивката,
    таз Божия стрела,
    пронизвам злобата...
    и я смалявам."

    Как съм изпуснала този прекрасен стих?!!!Поздравления!!!
  • Красив стих с философско звучене ! В него има много истина за смисъла на живота .
  • На подлоста да отговориш с усмивка.
    Ех, да можех и аз така!
    Шес рози от мен!
  • Прекрасен стих! Ще ми се да притежавам капчица от оптимизма и силата ти!
  • До виждане Таня. Аз съм SOOOOOOS, но ти пиша под този ник за да се сбогувам с теб защото днес ми изтриха профила. С уважение и респект към творчеството ти. Явно все още има хора които не могат да се примерят със свободата на словото

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...