3 oct 2008, 20:35

Живея

1.2K 0 30

Изживявам

всеки миг живот,
с финес

поднесен от съдбата.
Надсмивам се над болката
с любов.
Урок е тя,
а не отплата.

И не защото
силен съм човек,
и не защото
розови са очилата,
наивността е мой
приоритет
и вярата в доброто,
в светлината.

Дори в омразата намирам
шанс,
да прероди на хората
сърцата
и като безпощаден
бумеранг
да разтърси,
подреди душата.

И търся пътища сама
в света,
макар и барикади
да прескачам,
с усмивката,
таз Божия стрела,
пронизвам злобата...
и я смалявам.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И търся пътища сама
    в света,
    макар и барикади
    да прескачам,
    с усмивката,
    таз Божия стрела,
    пронизвам злобата...
    и я смалявам."

    Как съм изпуснала този прекрасен стих?!!!Поздравления!!!
  • Красив стих с философско звучене ! В него има много истина за смисъла на живота .
  • На подлоста да отговориш с усмивка.
    Ех, да можех и аз така!
    Шес рози от мен!
  • Прекрасен стих! Ще ми се да притежавам капчица от оптимизма и силата ти!
  • До виждане Таня. Аз съм SOOOOOOS, но ти пиша под този ник за да се сбогувам с теб защото днес ми изтриха профила. С уважение и респект към творчеството ти. Явно все още има хора които не могат да се примерят със свободата на словото

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...