3.10.2008 г., 20:35

Живея

1.2K 0 30

Изживявам

всеки миг живот,
с финес

поднесен от съдбата.
Надсмивам се над болката
с любов.
Урок е тя,
а не отплата.

И не защото
силен съм човек,
и не защото
розови са очилата,
наивността е мой
приоритет
и вярата в доброто,
в светлината.

Дори в омразата намирам
шанс,
да прероди на хората
сърцата
и като безпощаден
бумеранг
да разтърси,
подреди душата.

И търся пътища сама
в света,
макар и барикади
да прескачам,
с усмивката,
таз Божия стрела,
пронизвам злобата...
и я смалявам.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И търся пътища сама
    в света,
    макар и барикади
    да прескачам,
    с усмивката,
    таз Божия стрела,
    пронизвам злобата...
    и я смалявам."

    Как съм изпуснала този прекрасен стих?!!!Поздравления!!!
  • Красив стих с философско звучене ! В него има много истина за смисъла на живота .
  • На подлоста да отговориш с усмивка.
    Ех, да можех и аз така!
    Шес рози от мен!
  • Прекрасен стих! Ще ми се да притежавам капчица от оптимизма и силата ти!
  • До виждане Таня. Аз съм SOOOOOOS, но ти пиша под този ник за да се сбогувам с теб защото днес ми изтриха профила. С уважение и респект към творчеството ти. Явно все още има хора които не могат да се примерят със свободата на словото

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...