13 mar 2007, 17:17

Живея от дъха ти

  Poesía
1.2K 0 6
Живея от дъха ти,
облечена в косите ти,
измамни ли са дните,
реални ли мечтите ни?
Изваяни са чувствата,
безсилни са телата ни,
от допира на устните,
от шепота избягали!
И мисли неугаснали,
пробягали през мрака,
и ласки незастинали,
вещаещи наслада...
И тялото, жадуващо
за допир от ръцете ти,
затоплящо сатена,
в прегръдките ти стенещо!
Ръцете ни преплетени,
докосващи във мрака
и думи неизречени,
излишни и нечакани...
Живея от дъха ти,
от шепот и стенание,
от изблик на обич,
от вик и страдание...
Море от желание,
нечакащо забрава,
отминала болка...
идваща наслада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...