Mar 13, 2007, 5:17 PM

Живея от дъха ти

  Poetry
1.2K 0 6
Живея от дъха ти,
облечена в косите ти,
измамни ли са дните,
реални ли мечтите ни?
Изваяни са чувствата,
безсилни са телата ни,
от допира на устните,
от шепота избягали!
И мисли неугаснали,
пробягали през мрака,
и ласки незастинали,
вещаещи наслада...
И тялото, жадуващо
за допир от ръцете ти,
затоплящо сатена,
в прегръдките ти стенещо!
Ръцете ни преплетени,
докосващи във мрака
и думи неизречени,
излишни и нечакани...
Живея от дъха ти,
от шепот и стенание,
от изблик на обич,
от вик и страдание...
Море от желание,
нечакащо забрава,
отминала болка...
идваща наслада...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...