13 мар. 2007 г., 17:17

Живея от дъха ти

1.2K 0 6
Живея от дъха ти,
облечена в косите ти,
измамни ли са дните,
реални ли мечтите ни?
Изваяни са чувствата,
безсилни са телата ни,
от допира на устните,
от шепота избягали!
И мисли неугаснали,
пробягали през мрака,
и ласки незастинали,
вещаещи наслада...
И тялото, жадуващо
за допир от ръцете ти,
затоплящо сатена,
в прегръдките ти стенещо!
Ръцете ни преплетени,
докосващи във мрака
и думи неизречени,
излишни и нечакани...
Живея от дъха ти,
от шепот и стенание,
от изблик на обич,
от вик и страдание...
Море от желание,
нечакащо забрава,
отминала болка...
идваща наслада...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...