13 мар. 2007 г., 17:17

Живея от дъха ти

1.2K 0 6
Живея от дъха ти,
облечена в косите ти,
измамни ли са дните,
реални ли мечтите ни?
Изваяни са чувствата,
безсилни са телата ни,
от допира на устните,
от шепота избягали!
И мисли неугаснали,
пробягали през мрака,
и ласки незастинали,
вещаещи наслада...
И тялото, жадуващо
за допир от ръцете ти,
затоплящо сатена,
в прегръдките ти стенещо!
Ръцете ни преплетени,
докосващи във мрака
и думи неизречени,
излишни и нечакани...
Живея от дъха ти,
от шепот и стенание,
от изблик на обич,
от вик и страдание...
Море от желание,
нечакащо забрава,
отминала болка...
идваща наслада...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....