13 мар. 2007 г., 17:17

Живея от дъха ти

1.2K 0 6
Живея от дъха ти,
облечена в косите ти,
измамни ли са дните,
реални ли мечтите ни?
Изваяни са чувствата,
безсилни са телата ни,
от допира на устните,
от шепота избягали!
И мисли неугаснали,
пробягали през мрака,
и ласки незастинали,
вещаещи наслада...
И тялото, жадуващо
за допир от ръцете ти,
затоплящо сатена,
в прегръдките ти стенещо!
Ръцете ни преплетени,
докосващи във мрака
и думи неизречени,
излишни и нечакани...
Живея от дъха ти,
от шепот и стенание,
от изблик на обич,
от вик и страдание...
Море от желание,
нечакащо забрава,
отминала болка...
идваща наслада...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...