Живот, защо си тъй непредсказуем?
Какво ще стане утре аз не знам?
Зовът любовен време е да чуем.
За теб живота и сърцето си ще дам.
Запазвам мигове и спомени от теб.
Съдбата рано от нас те отдели.
Смъртта безчинства в нестия вертеп.
Отне те от живота и ни раздели.
Скъпи хора напуснаха ме рано.
Като ангели нежни отлетяха на небето.
Оставя мъката! Тая спомените само.
Липсвате ми! Вие сте навеки в сърцето!
Хора не се мразете! Правете добро!
Всички си имаме път в живота...
Бъдете честни! Не правете зло!
Щастие да бъде първата ни нота.
Автор: Виктория Милчева
© Виктория Милчева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Приятел е този, който знае всичко за теб, и въпреки това те обича »