13.05.2023 г., 22:55

Живот непредсказуем

985 3 8

Живот, защо си тъй непредсказуем?

Какво ще стане утре аз не знам?

Зовът любовен време е да чуем.

За теб живота и сърцето си ще дам.

 

Запазвам мигове и спомени от теб.

Съдбата рано от нас те отдели.

Смъртта безчинства в нестия вертеп.

Отне те от живота и ни раздели.

 

Скъпи хора напуснаха ме рано.

Като ангели нежни отлетяха на небето.

Оставя мъката! Тая спомените само.

Липсвате ми! Вие сте навеки в сърцето!

 

Хора не се мразете! Правете добро!

Всички си имаме път в живота...

Бъдете честни! Не правете зло!

Щастие да бъде първата ни нота.

 

Автор: Виктория Милчева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...