liliv (Лилия Велчева) liliv (Лилия Велчева)
8 151
27 ene 2008, 12:30

Живот...

  Poesía
1.6K 0 11

ЖИВОТ...

               На  незабравимата ми

               приятелка Добранка 

 

Живот - съдбовно пътешествие.

Начало - болка без известие.

Създават ни две търсещи души.

Пътеката намираме сами.

С бедите и лъжите да се справим,

опитваме врага си да забравим.

Угасват бързо детските мечти.

Животът - вихър все напред върти.

Забързани обичаме, дерзаем

и в театъра житейски ний играем.

Увлича ни коварното течение.

Но идва миг - мигът на единение.

Последна крачка - болка и сълзи.

В отвъдното отиваме сами.

Прости ни, Боже! И ни приеми.

 

2001 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ивахрис (Иванка Морарова)
    ивахрис (Иванка Морарова)
    Просълзи ме този стих.Замислих се за моята приятелка.
    Това лято се видяхме с нея след 13 години раздяла.
    Дано и аз успея да напиша нещо красиво за нея,с което
    да я зарадвам.Но разтоянието и времето никога не са
    пречка хората,които обичаме да са най-близко до нас-
    в сърцата ни.Поздрави и прегръдки!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Прекрасен филисофски стих!Поздравления!
  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Уауууу!!!!! Силно!!!
  • Lusi12345 (Людмила Зарева)
    Lusi12345 (Людмила Зарева)
    Много истинско и силно!
  • liliv (Лилия Велчева)
    liliv (Лилия Велчева)
    Това стихотворение се роди,когато приятелката ми си отиде завинаги...Не можахме да се сбогуваме.../бях неподвижна тогава/.Не намерих сили да и го изпратя ,нито да и го прочета по телефона дори...моето сбогом...А болката остана и пътува с мен в днешния ми труден ден...Благодаря ви,приятели,че ви има и че ме разбирате...!!!
    Прегръщам ви,с обич!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0