Jan 27, 2008, 12:30 PM

Живот...

  Poetry
1.6K 0 11

ЖИВОТ...

               На  незабравимата ми

               приятелка Добранка 

 

Живот - съдбовно пътешествие.

Начало - болка без известие.

Създават ни две търсещи души.

Пътеката намираме сами.

С бедите и лъжите да се справим,

опитваме врага си да забравим.

Угасват бързо детските мечти.

Животът - вихър все напред върти.

Забързани обичаме, дерзаем

и в театъра житейски ний играем.

Увлича ни коварното течение.

Но идва миг - мигът на единение.

Последна крачка - болка и сълзи.

В отвъдното отиваме сами.

Прости ни, Боже! И ни приеми.

 

2001 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Просълзи ме този стих.Замислих се за моята приятелка.
    Това лято се видяхме с нея след 13 години раздяла.
    Дано и аз успея да напиша нещо красиво за нея,с което
    да я зарадвам.Но разтоянието и времето никога не са
    пречка хората,които обичаме да са най-близко до нас-
    в сърцата ни.Поздрави и прегръдки!
  • Прекрасен филисофски стих!Поздравления!
  • Уауууу!!!!! Силно!!!
  • Много истинско и силно!
  • Това стихотворение се роди,когато приятелката ми си отиде завинаги...Не можахме да се сбогуваме.../бях неподвижна тогава/.Не намерих сили да и го изпратя ,нито да и го прочета по телефона дори...моето сбогом...А болката остана и пътува с мен в днешния ми труден ден...Благодаря ви,приятели,че ви има и че ме разбирате...!!!
    Прегръщам ви,с обич!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...