Jan 27, 2008, 12:30 PM

Живот...

  Poetry
1.6K 0 11

ЖИВОТ...

               На  незабравимата ми

               приятелка Добранка 

 

Живот - съдбовно пътешествие.

Начало - болка без известие.

Създават ни две търсещи души.

Пътеката намираме сами.

С бедите и лъжите да се справим,

опитваме врага си да забравим.

Угасват бързо детските мечти.

Животът - вихър все напред върти.

Забързани обичаме, дерзаем

и в театъра житейски ний играем.

Увлича ни коварното течение.

Но идва миг - мигът на единение.

Последна крачка - болка и сълзи.

В отвъдното отиваме сами.

Прости ни, Боже! И ни приеми.

 

2001 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Просълзи ме този стих.Замислих се за моята приятелка.
    Това лято се видяхме с нея след 13 години раздяла.
    Дано и аз успея да напиша нещо красиво за нея,с което
    да я зарадвам.Но разтоянието и времето никога не са
    пречка хората,които обичаме да са най-близко до нас-
    в сърцата ни.Поздрави и прегръдки!
  • Прекрасен филисофски стих!Поздравления!
  • Уауууу!!!!! Силно!!!
  • Много истинско и силно!
  • Това стихотворение се роди,когато приятелката ми си отиде завинаги...Не можахме да се сбогуваме.../бях неподвижна тогава/.Не намерих сили да и го изпратя ,нито да и го прочета по телефона дори...моето сбогом...А болката остана и пътува с мен в днешния ми труден ден...Благодаря ви,приятели,че ви има и че ме разбирате...!!!
    Прегръщам ви,с обич!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...