ЖИВОТ...
На незабравимата ми
приятелка Добранка
Живот - съдбовно пътешествие.
Начало - болка без известие.
Създават ни две търсещи души.
Пътеката намираме сами.
С бедите и лъжите да се справим,
опитваме врага си да забравим.
Угасват бързо детските мечти.
Животът - вихър все напред върти.
Забързани обичаме, дерзаем
и в театъра житейски ний играем.
Увлича ни коварното течение.
Но идва миг - мигът на единение.
Последна крачка - болка и сълзи.
В отвъдното отиваме сами.
Прости ни, Боже! И ни приеми.
2001 год.
© Лилия Велчева Все права защищены
Това лято се видяхме с нея след 13 години раздяла.
Дано и аз успея да напиша нещо красиво за нея,с което
да я зарадвам.Но разтоянието и времето никога не са
пречка хората,които обичаме да са най-близко до нас-
в сърцата ни.Поздрави и прегръдки!