27 янв. 2008 г., 12:30

Живот...

1.6K 0 11

ЖИВОТ...

               На  незабравимата ми

               приятелка Добранка 

 

Живот - съдбовно пътешествие.

Начало - болка без известие.

Създават ни две търсещи души.

Пътеката намираме сами.

С бедите и лъжите да се справим,

опитваме врага си да забравим.

Угасват бързо детските мечти.

Животът - вихър все напред върти.

Забързани обичаме, дерзаем

и в театъра житейски ний играем.

Увлича ни коварното течение.

Но идва миг - мигът на единение.

Последна крачка - болка и сълзи.

В отвъдното отиваме сами.

Прости ни, Боже! И ни приеми.

 

2001 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Велчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Просълзи ме този стих.Замислих се за моята приятелка.
    Това лято се видяхме с нея след 13 години раздяла.
    Дано и аз успея да напиша нещо красиво за нея,с което
    да я зарадвам.Но разтоянието и времето никога не са
    пречка хората,които обичаме да са най-близко до нас-
    в сърцата ни.Поздрави и прегръдки!
  • Прекрасен филисофски стих!Поздравления!
  • Уауууу!!!!! Силно!!!
  • Много истинско и силно!
  • Това стихотворение се роди,когато приятелката ми си отиде завинаги...Не можахме да се сбогуваме.../бях неподвижна тогава/.Не намерих сили да и го изпратя ,нито да и го прочета по телефона дори...моето сбогом...А болката остана и пътува с мен в днешния ми труден ден...Благодаря ви,приятели,че ви има и че ме разбирате...!!!
    Прегръщам ви,с обич!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...