на края на брега
стоя и чакам.
началото на пътя
стои пред мен и мене чака...

сипвам си още малко дъжд във шепа
и си мисля накъде ще ме отведе вятърът -
студен и топъл, мил и сух... такъв, какъвто трябва да бъде,
такъв, какъвто винаги е бил...

мирис на цветя и полет птичи
любовта е навсякъде около мен, отвътре и отвън,
хубаво ми става, леко мокро...
продължавам с бодра крачка напред.
вярвам в него, в мене, в нас
всичко ще започне и ще свърши...
за да започне пак.

поглед изправен, остър,
виждащ и невидими неща,
чувам гласове, не мои,
сънувам, ставам и заспивам...

музиката влива се през ушите ми,
чувствам мелодии различни,
настроението ми все нагоре стърчи
защо усмихнати са моите очи...

разковничето скрито,
всъщност лесно е и е открито -
ела си го вземи,
повярвай, само погледни
какви са тези черни дни,
светът е хубав и никой няма да попречи
на мойта рекичка пътечка -
зелено, синьо, свежо бяло,
природата красива е, красиви сме и ние,
когато мислим заедно, неземно,
а колко ли от нас ще доживеят...


изпълнена със чувство на топлина,
завивам във широка долина
музика от вътрешния свят,
другарка в този мелодичен свят,
хармония и топлина
изпълват тяло и душа...
към неизвестни преживявания тичам,
препъвам се, от щастие подскачам,
какво е вътре в мен и какво наистина е -
няма значение чувстваме ли го или го знаем.




септември 2007